НАЧАЛО

Производители

Да позволим на детето си да порасне - Марсел Рюфо Покажи в цял размер

Да позволим на детето си да порасне - Марсел Рюфо

Издателство: Изток-Запад. Брой страници: 192. Меки корици.

Повече детайли

Да позволим на детето си да порасне - Марсел Рюфо <p><span style="font-size: 10pt;">При раждането си бебето е неразривно цяло със своята майка. Това е периодът на сливането, той е необходим, защото от него детето черпи сигурност и сила. Но трябва да порасне, следователно да се отдели - за да завоюва територията на самостоятелността и свободата. Развитието на детето като личност - а и целият му живот! - е поредица от привързвания и отдалечавания, от близости и раздели.</span><br /> <br /><span style="font-size: 10pt;"> Можем ли да се разделим без болка? Защо раздялата поражда у нас чувство за изоставеност? Как да се справим със скръбта при раздяла? Как ни формират спомените от детството? Защо юношата трябва да се дистанцира?</span><br /> <br /><span style="font-size: 10pt;"> Проф. Марсел Рюфо отговаря на тези въпроси с присъщата си човешка топлота, с голяма съпричастност към човешките слабости, подавайки ни огледало, в което всеки ще открие своите въпроси, съмнения, страхове пред раздялата. И ни дава безценния съвет: човек не може да живее без връзки, но когато връзката стане прекалено обсебваща, има опасност да ни задуши. Тогава трябва да я разхлабим, да се освободим, за да намерим вярното разстояние между нас и другите.</span><br /> <br /> <br /> <br /><span style="font-size: 10pt;"> Заключение</span><br /> <br />  <br /> <br /><span style="font-size: 10pt;"> Силата на връзката</span><br /> <br /><span style="font-size: 10pt;"> Може ли да се живее без връзка? Не, защото човек не може да живее сам. Той има нужда от другия, за да изгражда и овладява себе си, понякога за да се успокоява и за да споделя преживявания, идеи и желания. Другият е безценен, когато представлява врата към света. Ето защо винаги трябва да си задаваме въпроса за естеството на връзката, която взаимно ни свързва.</span><br /> <br /><span style="font-size: 10pt;"> Етимологично думата връзка (на латински ligamen) означава “нещо, което служи за завързване”. В старофренския език думата “връзка” се е използвала там, където днес употребяваме думата “връв”. Държали са кучето “на връв”, за да не може да избяга, когато е изпитвало желание за свобода и простор. После думата приема значението на “затворнически вериги”. Ясно се вижда, че в самото начало връзката изразява принуда и ограничава свободата, поне свободата на движение.</span><br /> <br /><span style="font-size: 10pt;"> Едва през ХІІ век думата е употребена в преносно значение, като според контекста означава “ценност, която свързва емоционално или духовно” или “задължение след даден обет” – например “брачна връзка”. В епохата на класицизма думата придобива значението на “нещо, което държи в тясна зависимост, в робство”, обозначавайки любовното подчинение; след това постепенно думата е започнала да означава “емоционални отношения”, както в израза “приятелски връзки”.</span><br /> <br /><span style="font-size: 10pt;"> Става ясно, че тази дума има множество значения. Връзката привързва, затваря, спъва, подчинява… За щастие съществуват и други връзки, които обединяват, сближават, издържат колкото е необходимо, но когато се наложи, могат да бъдат разхлабени, отпуснати.</span></p> <p><span style="font-size: 10pt;">Издателство: Изток-Запад. Брой страници: 192. Меки корици.</span></p>
8,00 лв

В следната категория има още 30 продукта:

При раждането си бебето е неразривно цяло със своята майка. Това е периодът на сливането, той е необходим, защото от него детето черпи сигурност и сила. Но трябва да порасне, следователно да се отдели - за да завоюва територията на самостоятелността и свободата. Развитието на детето като личност - а и целият му живот! - е поредица от привързвания и отдалечавания, от близости и раздели.

Можем ли да се разделим без болка? Защо раздялата поражда у нас чувство за изоставеност? Как да се справим със скръбта при раздяла? Как ни формират спомените от детството? Защо юношата трябва да се дистанцира?

Проф. Марсел Рюфо отговаря на тези въпроси с присъщата си човешка топлота, с голяма съпричастност към човешките слабости, подавайки ни огледало, в което всеки ще открие своите въпроси, съмнения, страхове пред раздялата. И ни дава безценния съвет: човек не може да живее без връзки, но когато връзката стане прекалено обсебваща, има опасност да ни задуши. Тогава трябва да я разхлабим, да се освободим, за да намерим вярното разстояние между нас и другите.



Заключение

 

Силата на връзката

Може ли да се живее без връзка? Не, защото човек не може да живее сам. Той има нужда от другия, за да изгражда и овладява себе си, понякога за да се успокоява и за да споделя преживявания, идеи и желания. Другият е безценен, когато представлява врата към света. Ето защо винаги трябва да си задаваме въпроса за естеството на връзката, която взаимно ни свързва.

Етимологично думата връзка (на латински ligamen) означава “нещо, което служи за завързване”. В старофренския език думата “връзка” се е използвала там, където днес употребяваме думата “връв”. Държали са кучето “на връв”, за да не може да избяга, когато е изпитвало желание за свобода и простор. После думата приема значението на “затворнически вериги”. Ясно се вижда, че в самото начало връзката изразява принуда и ограничава свободата, поне свободата на движение.

Едва през ХІІ век думата е употребена в преносно значение, като според контекста означава “ценност, която свързва емоционално или духовно” или “задължение след даден обет” – например “брачна връзка”. В епохата на класицизма думата придобива значението на “нещо, което държи в тясна зависимост, в робство”, обозначавайки любовното подчинение; след това постепенно думата е започнала да означава “емоционални отношения”, както в израза “приятелски връзки”.

Става ясно, че тази дума има множество значения. Връзката привързва, затваря, спъва, подчинява… За щастие съществуват и други връзки, които обединяват, сближават, издържат колкото е необходимо, но когато се наложи, могат да бъдат разхлабени, отпуснати.

Издателство: Изток-Запад. Брой страници: 192. Меки корици.

Напишете Вашето ревю

Да позволим на детето си да порасне - Марсел Рюфо

Да позволим на детето си да порасне - Марсел Рюфо

Издателство: Изток-Запад. Брой страници: 192. Меки корици.

Напишете Вашето ревю

доставка и условия

Последвайте ни във Facebook

Бюлетин